Музей Старинен Несебър
Галерия

През вековете Несебър е бил обитаван от различни етнически общности, с различен бит и култура. Променяло се е и името на града. Траки и гърци го произнасяли Месамбрия (от името на легендарния тракийски цар Мелсас). Римляните и византийците наричали града Месемврия. През Средновековието той носи името Несебър и то е достигнало без промени до наши дни.
Най-ранните следи от обитаването на полуострова се свързват с поселение на тракийските племена и се датират към VIII - VII в. пр. Хр. В края на VI в. пр. Хр. дорийски преселници от Мегара, Калхедон и Бизантион дошли до Несебърския полуостров и основали гръцка колония (полис, апойкия). Още през V век пр. Хр. градът се разрастнал и укрепнал икономически. Той бързо се наложил като един от главните пристанищни центрове, свързващи тракийските земи със средиземноморския свят. Наред с търговията, която била в основата на стопанския просперитет на Месамбрия, процъфтяли изкуствата и занаятите. В градския театър се поставяли пиеси, поети пишели епиграми, многобройни храмове били посветени на култа на най-тачените елински божества - Аполон, Зевс, Атина, Дионис, Деметра, Асклепий, Хеката.
След 72 година пр. Хр Месамбрия попаднала под римска власт и загубила част от блясъка си. Независимо от това градът продължил да търгува, да сече монети, да развива занаятите.
При разделянето на Римската империя през 375 година Месемврия останала в границите на нейната източна част - Византия. В този период тя укрепнала отново като стратегически, икономически и културен център. Започнало усилено строителство. Били изградени нови крепостни стени и кули, градски терми и първите християнаски храмове.
След създаването на българската държава през VII в. градът се првърнал в изключително важна военна крепост за Византия. За него често се водели битки между българи и византийци.
Най-голям разцвет Несебър достигнал по времето на българските царе Иван Асен II, Тодор Светослав и Иван Александър. Той се развивал като оживен търговско - занаятчийски и духовен център. От неговите пристанища тръгвали кораби не само за столицата Константинопол, но и за Венеция, Генуа, Дубровник.

Вековната история на Несебър е оставила ярки материални свидетелства. Заради изключителното богатство на културни забележителности от различни исторически периоди, съхранени върху неговата територия, съвременниет град е обявен от ЮНЕСКО за световен паментник на културата. Тракийските находки от времето налегендарния Мелсас, каменните надписи и надгробните релефи от епохата на гръцката древност, златните накити на знатните месмабрийки, ранновизантийските крепостни съоръжения и, разбира се, великолепните средновековни църкви са само част от емблематичните паметници на града.

Забележителности в Стария град Несебър

църкви
1. Христос Пантократор - 13-14 в.
2. Св. Стефан -  10 в.
3. Св. Йоан Алитургетос (Неосветени) -  14 в.
4. Св. Йоан Кръстител -   10-11 в.
5. Св. Спас -  17 в.
6. Св. Архангели Гавраил и Михаил -   13-14 в.
7. Св. Параскева -   13.-14 в.
8. Св. София (Старата митрополия) -   5-6 в.
9. Св. Тодор -  14 в.
10. Православен храм Св. Успение Богородично (действаща църква) -  19 в.
други културно-исторически обекти:
1. Византийски крепостни стени -   5 в.
2. Черноморски дървени къщи от българското Възраждане -   18-19 в.
3. Римски терми -   5 в.
4. Турска баня -   17 в.
5. Турска  чешма -  18 в.
6. Археологически музей
7. Етнографски музей