Долината на фригите
Галерия

Фригите са древен народ населявал Балканския полуостров по поречията на Струма и Марица преди повече от 3000 години. Още от Херодот, историците считат, че те са траки. Омир разказва за тяхното участие в Троянската война – 1200 години пр. Хр. През това време се случва и Великото преселение на балканските народи, когато фригите се заселват в Мала Азия. През 8 в. пр. Хр. те основават мощна империя, която се разполагала в триъгълника между днешните градове Ескишехир, Кютахия и Афион. На запад поддържали много добри връзки с гърците, а на изток с урартейците.
Останки от тяхната 3000 годишна цивилизация са запазени в Долината на Фригите – голяма област простираща се между градовете Ескишехир, Афион и Кютахия и столицата им Гордион, близо до Анкара, където се намира гробницата на цар Мидас (ЮНЕСКО).
Със своите скални паметници, селища и гробници, храмове на открито, Фригийската долина е сред десетте най-красиви долини на Турция. Тя е известна като втората Кападокия, тъй като силата на вятъра и водата са оформили приказен пейзаж във вулканичните скали, където са издълбани и впечатляващи свещени монументи в чест на тяхната богиня Кибела. Долината на Фригите е добавена към предварителния списък на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Програма

26.10.24, събота
22:00 отпътуване от Бургас, общински паркинг Гурко
Бургас – Ескишехир, ок. 680 км.
1. Ден, 27.10.24, неделя
Пристигаме в Ескишехир  преди обед и веднага се потапяме в атмосферата на града. Всъщност Ескишехир (стар град) е модерен и млад град. През последните петдесет години Ескишехир се е развил в един богат, индустриален и университетски център, много оживен и либерален. Първо ще спрем в стария квартал, сега етнографски комплекс „Одунпазаръ“, който със своите живописни исторически улици, старинни сгради и джамии ни пренася назад във времето. „Одунпазаръ“ означава „Дървен пазар“, поради това, че в недалечното минало селяни носели дърва от гората и ги продавали на площада.  Цветните кафенета и ресторантчета примамват с ароматното си турско кафе и специалитетите на Ескишехир – чибьорек, балабан кебап, мет халва, нуга халва, хаш хашлъ чьорек, сватбен пилаф, супа Мияне, Паша и др.
Куршунлу джамия и социалният комплекс Ескишехир Куршунлу се намират в квартал Одунпазаръ.
Комплексът Куршунлу е построен през 1517 г. от  Чобан Мустафа паша, един от везирите на Османската империя. Архитектът вероятно е Аджем Али, който е бил главен архитект преди Мимар Синан. Аджем Али е първият известен главен архитект в класическата османска архитектура (1519-1537).  Комплексът се състои от джамия, чешма, завие (малка хижа), учебна къща, харем, супена кухня, гробница на мевлевийските шейхове и два кервансарая. Тъй като куполът на джамията е покрит с олово, тя е наречена Куршунлу джамия. Джамията е с квадратна планировка, покрита с купол, има пет дяла, има притвор и е единствената сграда в Социалния комплекс с надпис. Днес в кервансарая, разположен в рамките на Социалния комплекс има Работилница за горещо духане на стъкло и Център за стъкларски изкуства. Тази част е домакин на Международния фестивал на стъклото Odunpazarı и много други събития. Училищната част на комплекса се използва като библиотека от 2010 г. В частта Медресе (наричана още Ханиках и Мевлеви Аситанеси) се намира първият в света открит музей на Морската пяна. на т.нар. „люлеташъ“ – минерала сепиолит - мек бял глинен минерал, често използван за направата на лули за тютюн, откъдето идва и турското му наименование. Известен е още като бялото злато на Ескишехир. В цял свят има едва няколко находища за неговия добив, едно от които е именно тук. Наричан е и морска пяна поради леснотата, с което се обработва. В миналото целият квартал се е издържал от направата на различни предмети от него – табли, лули, шах,  бижута.  Стаите, използвани за настаняване на учещите през османския период днес са превърнати в работилници, където местните майстори изработват възхитителни сувенири от този минерал.
Археологически музей Ескишехир Ети
Археологическият музей Eskişehir ETİ е описан от Министерството на културата и туризма като първия частен музей в Турция. През 2010 г. завършва строителството на Музея и е въведена в експлоатация Административната сграда. В сутерена на административния блок са разположени лаборатория и фотографска зала; Приземният етаж служи за кафене, а 1-ви и 2-ри етажи служат за библиотека и административна част. В градината на музея са експонирани недвижими културни ценности. Научните археологически разкопки, проведени в археологическите райони, са изложени в хронологичен ред заедно с техните важни находки. Сред изложените произведения са мраморни статуи и фигурки, архитектурни предмети, стели, теракотени съдове за ежедневна употреба, идоли, стъклени съдове и мъниста, метални съдове и оръжия, бижута и монети. Има приблизително 22 500 движими културни активи в Археологическия музей на Eskişehir ETİ, обхващащи неолитния, халколитния, бронзовия, хетския, фригийския, елинистическия, римския, византийския, селджукския и османския период. Първият печат от морска пяна в света е месопотамски артефакт от Фаянс Скарабе и е доказателство за търговски отношения между Анадола (Ескишехир) и Месопотамия преди приблизително 4000 години.
През града живописно се вие река Порсук и около нея са изградени 6 прекрасни парка с езерца и многобройни забавления, вечер пък мостовете над реката се превръщат в цветна феерия. Свободно време за разходка в града и възможност за разходка с гондола по изкуствено прокопаните канали на реката.
Вечеря и нощувка в хотела.
2. Ден, 28.10.24, понеделник: Гордион – Сиврихисар, ок 300 км за деня
8:00 Закуска
Отпътуваме към гр. Полатлъ, където се намират руините на древният град Гордион  и гробницата на митичния цар Мидас, същият, когото завистливите гърци описват с магарешки уши.
Столицата на Фригия Гордион се счита за едно от най-важните селища в древния свят. Разположен в пресечната точка на големите империи на изток (асирийци, вавилонци, хети) и запад (гърци, римляни), Гордион има стратегическа позиция на търговските пътища, свързващи Егейско и Средиземно море с Близкия изток.  Гордион и околностите му бил политическият и културен център на Фригия. Фригите контролирали голяма част от Мала Азия в началото на 1-во хилядолетие пр.н.е., особено по време на управлението на най-известния си цар Мидас. Цар Мидас бил приказно богат, защото според легендата всичко, което докоснел, превръщал в злато. А според друга легенда той бил толкова алчен и глупав, че пожелал, всичко до което се докосне да се превръща в злато и щял да умре от глад! Паметниците, достигнали до нас обаче говорят за точно обратното!
Гордион се откроява с монументалните фригийски архитектурни паметници и гробниците на царското семейство и аристократите. Находките открити в древния град Гордион са показател за нивото, достигнато от фригите в архитектурата и изкуството и разкриват начина им на живот, също като Хатуша, Атина и Помпей.
И до днес в цял свят е известна приказката за Гордиевия възел, който никой не е можел да развърже. Около 4 века по-късно великият пълководец Александър Македонски завладял Гордион, но и той не успял да го развърже и затова го разсякъл с меча си. Това обаче се оказало напълно достатъчно и му помогнало да завладее цяла Азия!
Фригите са оставили на света двойната флейта, фибулата (безопасна игла), фригийската шапка, мозайки, керамики и скални фасади с геометрични орнаменти и надписи.
Гордион и околностите му са покрити на широка територия с могили с различни размери, датиращи от 9 век пр.н.е., изумително приличащи на тракийските могили край Казанлък. Още едно доказателство, че фригите са траки! Сред тези могили е Голямата могила (Tumulus MM) с диаметър 300 метра и височина повече от 50 метра. Разкопките на могилата са извършени през 1957 г. Дървената гробна камера под тази могила е оцеляла непокътната до днес. Тя е най-старата дървена постройка на света достигнала до наши дни!  Поразително постижение на древните фригийски архитекти! Дали това е гробницата на цар Мидас или цар Гордий, учените не могат да кажат със сигурност. Фригийските царе са се казвали или Мидас или Гордий, но тъй като те не са ги номерирали, археолозите трудно могат да ги определят. В тази гробница археолозите са открили скелет на 60 – 70 годишен мъж. Дендрологичният анализ го датира около 718 г. пр. Хр., т.е. по времето на самоубийството на цар Мидас при превземането и разграбването на Гордион от кимерийците. По-модерни методи посочват дата с 20-30 години по-рано и някои историци смятат, че скелетът е на Гордий, бащата на Мидас, което прави находката не по-малко ценна и интересна.
Древният град Гордион  е един от най-важните археологически обекти в Анадола и беше включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 2023 г.
Музеят Гордион е основан през още през 1963 г. и до днес се обогатява с нови експонати от археологическите разкопки в района. Произведенията, изложени в музея, включват керамика от старата бронзова епоха, средната и късната бронзова епоха, ранно фригийската епоха, релефни ортостати от ранножелязната епоха и железни инструменти от ранно фригийската епоха. Изложени са късна фригийска и вносна керамика, датираща от 4-ти век, както и произведения от лидийския период, елинистическия период  и римския период . Освен тях важно място заемат керамиката с фригийски надписи и щампи, теракотени парчета (теракота), принадлежащи на фригийската архитектура, произведения от различни материали, релефи и фигури на Кибела. Гробове, донесени от Полтлъ Хьоюк и показващи стиловете на погребение на народа Хети, известен като най-стария народ на Анадола, са сред другите експонати на музея. В градината на музея са изложени Галатска гробница и фригийски и римски мозайки.
На обратния път към Ескишехир ще спрем да разгледаме град Сиврихисар - съкровищница на културни и исторически забележителности. Един от символите на града е Настрадин Ходжа, който е родом от този край. Самият той казва, че Сиврихисар е Центърът на Земята.
Старата част на града е архитектурен музей на открито – десетки исторически къщи и джамии,
фонтани, турски бани и калдъръмени улици. Ще имаме свободно време за посещение по желание на Голямата Джамия с дървени колони; арменската църква Света
Троица (Surp Yerrortuyun); часовниковата кула, от която се открива прекрасна панорама към града; Музея на килима. Можем да опитаме Сиврихисарска муска баклава или пък да разгледаме магазините, в които се продават прочутите сиврихисарски перлени обеци и джоб Сиврихисар (Sivrihisar cebesi), който представлява тънка и широка гривна, направена чрез тъкане на тънки жилави златни нишки като килим. Джобът Sivrihisar може да бъде избродиран както като огърлица, така и като гривна.
Връщаме се в Ескишехир, където ще имаме свободно време за самостоятелно разглеждане на града и възможност да опитаме от специалитетите на местната кухня.
Нощувка.
3. Ден, 29.10.24, вторник: Ескишехир – Афион, ок. 140 км за деня
8:00 закуска и освобождаване на хотела
Днес продължаваме да изследваме Долината на фригите.
След Гордион, Градът на Мидас е най-значителният археологически обект от времето на фригите. Той се намира на едно високо планинско плато ( 1100 м.н.в.) недалеч от гр. Ескишехир. Основан е 1000 години пр. Хр. и е просъществувал до 3 век след Христа, когато е бил разрушен. Градът на Мидас е бил религиозният център на могъщото царство на фригите, където са почитали богинята на земята и плодородието Кибела (Земела). В разцвета на Града на Мидас (8 в.пр.Хр.) районът около изворите на река Сакария е бил гъсто населен и обрасъл с гъсти гори.
Археологическите проучвания са започнали още през 1836 г. и са продължили докъм 70-те години на миналия век, а находките са изложени днес в музеите на Ескишехир, Анкара и Афион.
Обиколката започваме с разглеждане на внушителния Паметник на Мидас (17 м. висок и 16 м. широк). Паметникът на Мидас, известен също и като Язълъкая (писана скала), е украсен с геометрични мотиви и няколко надписа, а в центъра му има ниша символизираща врата. Според експертите по време на религиозни церемонии в тази ниша е била поставяна статуята на богинята майка Кибела, която е най-важната богиня на фригийците и е единственото фригийско божество с човешки образ. За фригийците Кибела е била въплъщение на изобилието и плодородието. В Язълъкая са открити много каменни скулптури на богинята Кибела. Смята се, че Паметникът на Мидас е част от защитата на града, подобно на другите свещени паметници на фригите, тъй като такива паметници са изградени на стратегически пътища и на високи места и планински проходи.
Вдясно от Паметника на Мидас ще видим издълбана скала с много ниши, т.н. Кърк Гьоз (четиридесетте очи), където са се намирали гробници от елинистичната епоха. Впоследствие тези ниши са били обитавани от местното население и така тази скала се превърнала в многоетажно жилище ползвано до миналия век.
Ще разгледаме недовършения монумент и царския гроб, и издълбаните в скалата тераси водещи до олтар на светилище на Кибела, почитана от елините като богинята Агдистис.
Ще направим отклонение от магистралата към Афион, за да видим гробницата на Солон (храмът с лъвове) до село Кюмбет. Гробницата на Солон е изсечена в скална маса в съседство с една от селските къщи. Първата му конструкция датира от фригийския период. Използван е за втори път през римския период, особено с монументалните аранжименти и релефи на фасадата. Акротериалният триъгълен фронтон, който е издълбан във висок релеф, има щит в средата и релеф на орел от всяка страна. В tabula ansata (таблет с дръжки тип лястовича опашка) под фронтона има два релефа на лъвове, разположени един срещу друг от двете страни на кратера в средата. Гробницата носи името си от името Солон, споменато в надписа върху прага на вратата на основното помещение. Известен е още като Храма на лъва заради своите релефи с лъвове.
Два 10 метра високи ревящи лъва охраняват фригийската гробница Асланташ, която се намира в долината Гьойнюш, също отклонение от главния път. Изработени са релефно: лъвче под краката им, маса, наподобяваща дърво на живота над вратата и крилат слънчев диск, който се простира от двете страни над него. Гробната камера има светъл сводест таван и малка килия отляво с клин (кедър) за полагане на мъртвите. Смята се, че Асланташ е гробницата на важен фригийски цар и е построена през 7 век пр.н.е. Твърди се също, че датира от 13 век пр.н.е., въз основа на скорошни проучвания.
Село Аязини се намира на около 7 км встрани от пътя към Афион. Това място е било населявано от фригите, които са оставили и тук много следи. При село Аязини пейзажът изумително наподобява на Кападокия -  скали от туф, в които са изсечени семейни и единични скални гробни камери от римския и византийския период, църкви и скални селища от византийския период. Има шедьоври на изкуството като гробни камери с лъвове, гробни камери с колони и църква, изсечена в скалата с външна и вътрешна архитектура. Там се намира и „замъкът“ Авдалаз - многоетажна скална маса с издълбани много стаи и превърната в селище, вътре с цистерна.
Настаняваме се в хотел в гр. Афион. Вечеря в ресторанта на хотела.
4. Ден, 30 октомври, сряда: Афион
Официално градът се нарича Афионкарахисар от 2005 г, но все още хората му казват просто Афион (опиум). Градът е възникнал на пътя на керваните, които са пътували от Егея към Коня. Старият център на града лежи в подножието на висок хълм с величествена крепост, която е осигурявала защитата на всякакви народи - от хетите до османците. Днес Афион е известен с производството на мак (опиум), добиването на мрамор и многобройните минерални извори, термални бани и санаториуми. Наричат го “Столицата на турската балнеология”.
Ще разгледаме най-интересните забележителности на града:
Джамията Афьон Улу, която е един от най-красивите примери от селджукския период със своята дървена архитектура и минаре, прилежащо към главната стена. Тя стана една от петте джамии, записани в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство през 2023 г. като джамия Афьонкарахисар Улу и дървени хипостилни джамии от средновековния период на Анатолия.
Мевлеви / Тюрбе Джамия, се намира в квартал Мевлана. Тя е била построена през 1908 г. върху основите на изгорялата Ложа на дервишите. През 13 в. Афион е бил вторият по важност център на Ордена на Мевляна след Коня. Ложа Афьонкарахисар Мевлеви е имала  специално място сред другите ложи Мевлеви преди закриването на дервишките ложи. По същество това е голяма ложа на Мевлеви със своите Семахане, Матба и други секции. В етнографската секция има изложба, която ни запознава с ежедневието на дервишите.
Тук не само ще се запознаем с учението на Мевляна, но и ще видим прочутия танц на въртящите се дервиши!
Ще посетим Археологическия музей, който от 2023 г. се помещава в нова модерна сграда.
Вътрешната експозиция на музея е на 5 етажа, като на етажите хронологично са изложени произведения от халколита, бронза, хетите, Фригия, Лидия, Персия, елинистическия, римския, византийския, селджукския, османския и раннорепубликанския период. Експозицията на музея е много богата, подкрепена с анимации, реалистични манекени и мултимедия.
Ще имаме свободно време да опитаме от специалитетите на афионската кухня: Хляб с опиум, Локул – тестено изделие с макова паста, Локум Опиумна наслада, Баклава от фурми, Салата с опиум, Гоце кюфтета, Жуми кюфте,  Афионгапе (отворена уста), Баница с патладжан, Пълнена лобода (сарми от лобода)…
Афион е известен с производството на филц (основно от вълна) и на най- разнообразни изделия от филц – шапки, колани, обувки, килими, чанти, якета. Килимите Баят са също запазена марка на Афион.
В днешно време от мраморите, добивани от богатите мраморни кариери на Афионкарахисар се изработват малки занаятчийски продукти и сувенири като комплекти за шах, саксии за цветя, вази, поставки за химикалки, етикети с имена, поставки за цигари, поставки за плодове и много други.
Вечеря в ресторанта на хотела и нощувка.
5. Ден, 31.10.24, четвъртък: Афион – Кютахия – Изник, ок. 350 км за деня
След закуска освобождаваме хотела и се отправяме към гр. Кютахия.
Първо ще разгледаме древния град Айзаной, на 60 км югозападно от Кютахия. Айзаной е един от най-добре съхранените римски култови места в Анадола. Смята се, че град Айзаной е възникнал от съюза на митологичния герой на име Азан, нимфата Ерато и легендарният крал Аркас.
Град Айзаной е бил основното селище на народа Айзанити, живеещи в древна Фригия. По време на разкопките, извършени около храма на Зевс, разположен на високото плато на града, са разкрити следи от селище, датиращо от 3 хил. пр. н. е. По време на елинистическия период този регион е бил последователно свързан с Пергам и Витиния, но попада под римско управление през 133 г. пр.н.е. Айзаной просперира благодарение на отглеждането на зърно, производството на вино и вълна през римския имперски период. Неговата слава надхвърля границите на региона. Известно е също, че през този период са сечени първите монети.
Aizanoi е преоткрит от европейски пътешественици през 1824 г. и е изследван и описан през 1830-те и 1840-те години. Първите разкопки са извършени през 1926 г. от Германския археологически институт под ръководството на М. Шеде и Д. Кренкер. Разкопките продължават редовно всяка година от 1970 г.
Сред руините ще видим най-добре запазеният храм на Зевс в Анадола, театър с капацитет от 15 хиляди души, стадион с капацитет от 13 500 души, построен в непосредствена близост до театъра, две бани, първата в света сграда на стокова борса Мацелум, улица с колони, пет моста над река Коджачай, два от които все още стоят, две агори, гимназия, светилище Meter Steunene, некрополи, древен язовир, водни пътища и порти. Древният град Айзаной е съвременник на градове като Ефес, Пергам и Сиде.
Храмът на Зевс е построен между 117-138 г. сл. Хр. върху подиум в средата на площ с размери 130,5х112 метра, заобиколен от колонни галерии.
Построен е в двутерасен план със 120 колони в йонийски стил и 4 колони в коринтски стил с размери 8x15. Има стълбище, което слиза до подземната вила, посветена на фригийската богиня Метер Стеунене и стига до покрива. Особено интересни са декорациите на сградата, която е един от най-добре запазените храмове в йонийски стил в Анадола. Средният акротер на западния фронтон е украсен с бюста на богинята Кибела сред клонки и листа . В акротериите на източния фронтон има бюст на Зевс. На стените на предната галерия на храма има надписи, възхваляващи император Адриан и Апулей.
В Кютахия ще спрем в историческия център и ще разгледаме Музея на керамиката. Кютахия е известна с прозводството на цветни керамични плочки и порцелан, а сувенири има навсякъде в изобилие. Ще се разходим из голямата чаршия на града – лабиринт от малки сокаци, пълни с търговци на подправки, ядки, чай, кафе, сувенири, обувки и дрехи.  От кухнята на Кютахия можем да опитаме: сладкиш с кайма, пита с мак, шибит от спанак, дьовмеч (салата от лук, яйца и картофи), гювеч, Молитвени хапки (сладкиш), Хошмерим (сладкиш със сирене)
Отпътуваме към Изник.
Вечеря и нощувка в хотел в Изник.
6. Ден, 01.11.24, петък: Изник – Бургас, ок. 490 км
Изник е тих малък град, изглеждащ много скромен на фона на богатото си историческо минало. Разположен е на брега на езерото Изник. Той е първата турска столица в Анадола и един от малкото градове, смятани за свещени за Християнството.
Селището, наречено Хеликоре, е дом на тракийските племена през 7 век пр.н.е. През 316 г. пр. н. е. градът е реновиран от Антигонос, един от генералите на Александър Велики и името му е Антигонея. След смъртта на Александър, по време на войната между генерал Антигонос и генерал Лизимах, градът пада в ръцете на Лизимах, който нарича града на името на съпругата си Никея.
Никея е свързана с Кралство Витиния през 293 г. пр.н.е. и става един от класическите градове на Рим.
Никея е мястото, където се е събрал Първият и Вторият вселенски християнски събор (325 и 787 г.), на който се е утвърдил Символът на вярата. През 1080 г. е превзет от селджуките, а през 1097 г. – от кръстоносците и предаден на византийците. През 1204 г., когато Константинопол пада под властта на латинците, тук император Теодор I Ласкарис основава Никейската империя. През 1331 г. градът попада окончателно под османска власт.
Никея става столица на селджукската държава след завладяването на града от Куталмишоглу Сюлейман Шах, който променя името на града на „İznik“, което означава „следа от Никея“ на турски.
На 19-ия събор, свикан във Ватикана през 1962 г., той е обявен за третия свещен град в света след Йерусалим и Ватикана.
Днес малкият град Изник е център на керамичното производство в Турция. Тук се прави известният изнишки порцелан.
Хората тук вярват, че във водите на езерото Изник се крие потънал град подобен на Атлантида.  Проучванията, направени през последните години показват, че това може да е много повече от легенда. Базиликата, която беше открита под водата през 2014 г., е най-конкретното доказателство до момента за твърденията, че в езерото Изник наистина има потънал град.
След закуска туристическата ни програма продължава с разглеждане на крепостните стени на града, римския театър и Джамията Изник Св. София.
Крепостните стени, които започват да се строят през периода Витиния (4 век пр. н. е.), приемат сегашната си форма с нови допълнения през римския и византийския период. Петстранните многоъгълни стени, опасващи Изник, са с дължина около 4 хиляди 970 метра. По стените има 114 кръгли и квадратни бастиона, чиято височина варира между 10-13 метра. Когато се гледа от кръстовището на двете главни улици на Изник, се виждат четири главни порти: Истанбулската порта, Лефке, Езерната порта и Портата Йенишехир.
Храмът Света София е построен като базилика през византийския период  върху римския гимназиум от 7 век. Реновиран е след земетресението през 11 век. Храмът Света София е превърнат в джамия през 1331 г. след превземането на Изник от Орхан Гази. Джамията е ремонтирана от Мимар Синан по време на управлението на Сюлейман Великолепни. По време на ремонтите, извършени през 1935 г. и 1953 г., бяха открити подови мозайки, украсени с цветни камъни и полукръгли нива за сядане, където религиозните служители се събирали по време на церемонии. Името на храма се споменава за първи път в писмени документи по повод Седмия събор, който се провел на 11 октомври 787 г. под ръководството на патриарх Трасий и на който са присъствали триста и петдесет епископи и много монаси .
След туристическата програма ще имаме време да опитаме традиционната турска кухня с апетитни ястия като кюфтета Изник и деликатеси, напоени със зехтин.
Плочките Изник, известни със сложния си дизайн и живи цветове са прекрасен сувенир, какъвто всеки сигурно ще отнесе със себе си.
В ранния следобед отпътуваме обратно за Бургас. Пристигаме в Бургас късно вечерта.

Цена: 885 лева

Цената включва:
- Транспорт с комфортен автобус
- 2 нощувки със закуска в гр. Ескишехир, NOVA VİSTA CENTRUM  RADİSON, хотел 4* или подобен
- 2 нощувки със закуска в гр. Афионкарахисар, MCG ÇAKMAK MARBEL хотел 4* или подобен
- 1 нощувка със закуска в гр. Изник, ELEİA OTEL хотел 3*
- 4 вечери (втората вечер в Ескишехир няма организирана вечеря)
- Представление на въртящите се дервиши в Афион
- Екскурзоводско обслужване на български език включващо екскурзовод от агенцията и турски лицензиран екскурзовод от фирмата партньор
- Всички гранични и пътни такси
- Медицинска застраховка за чужбина с покритие 10 000 евро. Над 70 г има доплащане при други условия.

Пакетната цена не включва:
- Входни такси на посещаваните обекти: около 550 турски лири. Актуалната цена на входните такси ще бъде обявена 7 дни преди пътуването.
- Разходи от личен характер
- Бакшиши за екскурзовод и шофьор (10 евро)
Доплащане за единична стая: 410 лева

!!! Минимален брой за осъществяване на пътуването: 35 туристи.

При записване се заплащат 300 лева и се сключва договор за организирано туристическо пътуване.
Доплащане: до 14 дни преди пътуването.
Условията за резервации и анулации са описани в договора.

За подробности и резервации:
Чинар Холидейз, www.tschinar.net
tschinar@daytripsbulgaria.com
tschinarholidays@gmail.com
+359 554 22533
Темка Томова
+ 359 888 338 314, Viber, WhatsApp