По следите на хетите и понтийските царе - Черноморска Турция
Галерия


Екскурзионна програма

25.10.25, събота: Бургас - Амасра
4:30 ч. тръгване от Бургас.
В късния следобед пристигаме в Амасра – перлата на Турското Черноморие. Амасра е очарователен крайморски град с богата история. Известен със своята крепост, античен мост и спиращи дъха гледки, градът съчетава древност и природна красота. Градът е разположен на остров и полуостров, заобиколен от морето и красиви плажове, сравним по красота единствено с нашия Несебър. Амасра носи името на персийската принцеса Амастрис, племенница на персийския цар Дарий трети. Градът е бил столица на древната област Пафлагония и важно пристанище на Понтийското царство.
След пристигане в града, следва пешеходна разходка и разглеждане на старата крепост, панорамната площадка и стария римски път с барелефа на римския легионер, чаршията.
Настаняване в хотел в Амасра. Вечеря.
26.10.25, неделя: Амасра – Сафранболу – Кастамоу – Синоп, ок. 390 км
Сафранболу е един непокътнат османски град. Този уникален архитектурен резерват включва повече от 1000 къщи в османски стил (като нашите „възрожденски“ къщи), кервансараи, бани, джамии, чешми и др., построени преди 400 години. Тогава в Сафранболу са отглеждали и продавали най-хубавия шафран в Османската империя. Подправката дала и името на града. Ще се разходим из Чаршията и по Копринената улица, където се продава всичко, което може да се направи със шафран. От 1994г. градът е в списъка на ЮНЕСКО за световно и културно наследство.
Продължаваме нашето пътуване през планините на антична Пафлагония към Брега на амазонките, както някога древните гърци са наричали тази част от крайбрежието. По пътя за Синоп ще направим почивка в град Кастамону. Този град се е намирал някога на Пътя на коприната и доказателство за това е единственият запазен хан за камили, който впечатлява с внушителните си размери. Останал дълги години изолиран от цивилизацията тук са съхранени особено добре традициите и културата на Анадола. В града има запазени над 3000 стари къщи от 18, 19 и 20 век. Някои са реновирани и превърнати в музеи, ресторанти, ханове. В града можете да видите нагледно как се правят традиционни покривки с щампи, как се произвежда прочутата халва на конци, която буквално се топи в устата. Впрочем, Кастамону е известен със своите готвачи. Оттук са вземали хората, които приготвяли храната на султаните и отговаряли за това с главата си.
В късния следобед ще пристигнем в Синоп, най-северния град в Турция, наричан още Крайбрежната перла на Понта. Градът е възникнал през 8 век преди Христа като колония на милетските гърци. Родно място на прочутия гръцки философ Диоген. Бил е столица на Понтийското царство при Митридат VI. В римско, византийско и османско време запазва стратегическата си роля. Ще се разходим по крайбрежната алея, която минава покрай стените и кулите на Синопската крепост и ще разгледаме най-интересните места: паметника на Диоген, Етнографския музей …..
Вечеря и нощувка в хотел в град Синоп.
27.10.25, понеделник: Синоп – Самсун – Орду, ок. 320 км
Отправяме се към Самсун. По пътя ще спрем за снимки в природния резерват при Бафра на делтата на река Къзълърмак (Червената река) или древната Халис. Тя е най-дългата река в Турция ( 1350 км), която извира от Арменската планинска земя близо до днешния град Ирманлъ (провинция Сивас), прави една голяма дъга на югозапад до Невшехир в Централен Анадол - Кападокия, преминава през Понтийските планини и при нос Бафра  се влива в Черно море. Река Къзълърмак е една от най-влажните зони в Турция със своята делта от 56 000 хектара. На нея са изградени 12 язовира и водноелектрически централи.
Пристигаме в Самсун, известен още като "Столицата на Черно море" и "Градът на Ататюрк" - родното място на Турската република. Тук на 19.05.1919 г. пристига Мустафа Кемал Ататюрк заедно с неговите съмишленици с кораба „Бандърма“. Този ден се счита за началото на кемалиската революция и е национален празник в Турция, който се празнува като Ден на младежта и спорта. Град Самсун е разположен на брега на морето между делтите на реките Къзълърмак (Червената) и Йешилърмак (Зелената река).
Най-старият известен народ населявал Самсун от 60 000 години пр. Хр. до 12 в. пр. Хр. са хората от Каска. След Каскас, градът е завладян от Мурсили I и включен в Хетското кралство и е бил наричан Енети. Градът е превзет и разрушен от фригите след разпадането на Хетската империя около 1182 г. пр.н.е. Регионът, колонизиран от гърците през приблизително 670 г. пр. н. е., е наречен Пирей в чест на Перикъл. По-късно градът приема лувийското име Амиса, което означава „Градът на Богинята-майка“. Градът запазва името Амисос по време на Понтийското царство по времето на Митридат VI (120 – 63 г. пр.н.е), когато е бил  използван като царска резиденция. След това попада под персийско управление. След персите Самсун попада под македонска, понтийска, римска и византийска власт, а след това става генуезка колония.
В новия музей на Самсун (открит 2024 г.) ще видим съкровището на Амисос, което се състои от 64 части и е най-ценното съкровище, принадлежащо на членовете на династията на Понтийското царство ( 1 век пр. Хр.). Ще видим още 5000 годишни черепи със следи от мозъчна операция!
Ще посетим селото на амазонките, което се намира на изкуствено направен остров до хълма Амисос в Западния парк. Впечатляващи са огромната статуи на амазонка и два лъва.
Малко преди Орду при град Першембе се намира полуостров Язон, завършващ с живописен и издаден във морето скален нос със фар. В предхристиянски времена там е имало храм на Язон за защита на моряците, плаващи в бурното Черно море. Твърди се, че именно тук митичният Язон и аргонавтите са спрели да се скрият, бягайки със златното руно от Колхида.
Пристигаме в столицата на лешниците Орду. Над 60% от световното производство на лешници е в Турция и то именно тук, в района на Одру. Дори първата форма на нутела е измислена тук.
Градът е основан от търговци от Синоп още през 5 в. пр.Хр., известен с името Котиора. По времето на Понтийското царство този район е бил зона за отдих на наложниците на царете и аристократите на Понта.
Ще се изкачим на хълма Бозтепе с въжената линия, която започва в самия край на крайбрежната алея. От хълма се открива очарователна гледка към целия Орду, синевата на Черно море и изящната линия на брега.
Вечеря и нощувка в град Орду.
28.10.25, вторник: Орду – Трабзон, ок. 300 км за деня
След закуска се отправяме към Трабзон и чаените плантации.
Трабзон е разположен на историческия Път на коприната, затова в него в продължение на векове са се смесвали различни езици, култури и религии. Селището е основано през 756 г. пр. Хр. под името Трапезунд от преселници от Синопа. Трапезунд образува основата на няколко държави през дългата си история и служи като столица на Трапезундската империя на Комнините в периода 1204 – 1461 г. Тя е най-дълголетната от трите гръцки държави, възникнали след превземането на Константинопол от кръстоносците през 1204 г. Османците го завладяват чак през 1461 г.
След пристигането в града ще разгледаме една от най-големите му забележителности – църквата „Света София“, построена през 1238—1263 години от Мануил I Велики Комнин и главен храм на Трапезундската империя.
Районът между Фатса (близо до Орду) и Ризе, та чак до границата с Грузия е известен с производството на чай. Чаените плантации са разположени по крайбрежието и достигат на места около 30 километра навътре в страната и височина близо 1000 метра. Валежите и високите температури тук способстват за отглеждането на чая и за вечнозелената растителност. Между град Орду и грузинската граница има над 40 фабрики за обработка на чай.
Недалеч от Ризе ще посетим фабрика за чай, чаените плантации и ще пием ароматен турски чай.
Настаняване в хотел в Мачка, близо до Трабзон.
29.10.25, сряда: Мачка – Амасия, около 500 км за деня
Днес ще посетим манастира „Света Богородица Сумела“ (ЮНЕСКО) - основна туристическа атракция в националния парк Алтъндере в планината Карадаг и едно от най-важните исторически и туристически места в Трабзон. 
Името на манастира идва от гръцки език – Панагия су Мела, тоест Богородица от Мела.
По официални данни, манастирът е основан около 386 г. по времето на император Теодосий I от двама атински монаси – Варнава и Софроний. Става известен с чудотворната икона на Дева Мария, за която се твърди, че е нарисувана от апостол Лука. Тя е намерена в една пещера и двамата монаси решават да построят църква на мястото. Пещерата днес е в центъра на манастира. Сегашният си вид придобива през 13 век по време на Трапезундската империя. Императорите Василий и Йоан II даряват богато манастира, а по време на управлението на Алексий III (1349 – 1390) Сумела получава най-важните си придобивки, защото според легендата младият Алексий е спасен от буря от Девата и тя му поръчала да възстанови манастира. От 1365 г. получава автономия и е освободен от данъци. Следващите владетели също правят богати императорски дарения. Тази света обител е била любима на византийските императори и много от тях са били коронясани тук.
А разположението на манастира е неописуемо и величествено! Кацнал на една висока отвесна скала на 300 метра над буйната река манастирът изглежда недостижим. До него действително се стига само с по-малки бусове.
Пътуваме обратно по крайбрежието като отново ще пресечем високите Понтийски планини при Аккуш (Бялата прица). Надвечер пристигаме в Амасия и се настаняваме в хотел. Вечеря.
30.10.25, четвъртък, Амасия
Амасия е най-красивият и впечатляващ град в Северен Анадол. Старинните му къщи и гробниците на понтийските царе, изрязани във високите скали се оглеждат във водите на река Йешилърмак, древната Ирис. Амасия е едно от най-древните селища тук като център на различни цивилизации от времето на хетите та до днес. Според  географа, историк и пътешественик Страбон, роден през 64 г. пр.н.е. в Амасия, градът е основан от амазонките, а името на града  произхожда от името на тяхната  кралица Амасис. Амасия е ранната столица и основен град на Понтийското царство, където понтийските царе са имали своя дворец и са погребвали своите царе и благородници в скалните гробници. Амасия е родно място на османските султани Мурад I и Селим I, а много принцове и князе са били изпращани там, за да управляват и да трупат опит, затова и градът има голямо значение за османската история.
Ще имаме цял ден, за да разгледаме града и да посетим най – забележителните места: Хълма Харшена и крепостта над селището, където са разположени  21 издълбани в скалите гробници на понтийските царе, които са част от световното наследство на ЮНЕСКО; джамията на Баязид II – шедьовър на османската архитектура; Музея на принцовете; Археологическия музей, където сред паметниците от времената на хетите лежат невероятно добре запазени мумии на монголски аристократи от XIII в., потомци на великия Чингиз хан. Ще имаме време самостоятелно да се разходим из стария град, където много от къщите в османски стил са превърнати в кафенета, ресторанти и хотели, да усетим неповторимата му атмосфера, а и да се поразходим с лодка по река Йешилърмак.
Вечеря и нощувка в Амасия.
31.10.25, петък: Амасия – Чорум – Богазтепе – Чанкъръ, около 310 км за деня
Този ден е посветен на хетите, защото ще посетим и ще разгледаме най-забележителните паметници, свидетелстващи за могъществото на Хетската империя.
Хетите са древен индоевропейски народ, вероятно произхождащ отвъд Черно море, който формира една от първите големи цивилизации от бронзовата епоха в Мала Азия. Те се установяват в Анатолия (днес съвременна Турция) в началото на 2-ро хилядолетие пр.н.е., като образуват поредица от държави, включително царство Кусара (преди 1750 г. пр.н.е.), царство Канеш или Неша (около 1750 – 1650 г. пр.н.е.) и империя със столица Хатуша ( около 1650 г. пр.н.е.). Известна днес като Хетската империя, тя достига своя връх през средата на 14 в. пр.н.е. при Шупилулиума I, когато обхваща голяма част от Анатолия и части от северен Левант и Горна Месопотамия, граничейки със съперничещите си империи на Хури – Митани и Асирийците.
В Музея в Чорум са изложени многобройни артефакти от хетския период – гробница от Аладжахьоюк в оригиналния си вид, статуя на хетски цар, уникалният бронзов меч, принадлежащ на Тудхалия (1430 г. пр. н. е.), глинени були с отпечатан печат, релефни вази, на които са изобразени сватбени церемонии, церемониални чаши, статуетки и хетските клинописни плочки, включени в списъка „Паметта на света“ от ЮНЕСКО. Хетските закони, подобно на други документи на империята, са записани на клинописни плочки, направени от печена глина. Това, което се разбира като Кодекс на законите на хетите, идва главно от две глинени плочки, всяка от които съдържа 186 члена, и представляват колекция от практикувани закони от цялото ранно хетско кралство. Интересно е, че хетските закони имат много прилики с библейските закони, открити в книгите Изход и Второзаконие. На такива плочки е написан и най-старият оцелял мирен договор в света (1259 г. пр.н.е.) - Египетско - хетският мирен договор , известен още като Вечния договор или Сребърния договор, сключен между Рамзес II от Египетската империя и Хатушили III от Хетската империя, понякога наричан Договорът от Кадеш (оригинала се пази в Археологическия музей в Истанбул).
Продължаваме към археологическия обект Аладжахьоюк, който е важен културен и художествен център на хетите. Тук археолозите са разкрили 4 нива на цивилизации – от късния халколит до византийския период. Тук ще видим хетски царски гробници, останките от храм, сгради, улици и добре запазената Порта на сфинксовете, която и до днес посреща посетителите.
Хатуша е била столица на Хетската империя  от края на 17 до началото на 12 век пр. н. е. и един от най-големите градове на бронзовата епоха. Неговите руини се намират близо до днешния град Боазкале, в рамките на голямата дъга на река Къзълърмак (на хетски Марашантия, на гръцки Халис). През 1834 г. френския археолог Шарл Тексие за първи път обръща внимание на руините на града. В началото на 20 век  Германското ориенталско дружество и Германският археологически институт започват системни разкопки, които продължават и до днес. Хатуша е добавен към списъка на ЮНЕСКО за световно наследство през 1986 г.
Тук ще видим поразителни неща. Съвършено запазени са царската резиденция, храмовете и укрепленията. Столицата Хатуша е била заобиколена от масивни укрепления, като стените са издигнати, използвайки естествената форма на терена. До момента са открити пет монументални порти по протежение на стената, от запад на изток: долната и горната западна порта, Лъвската порта, Портата на Сфинкса и Портата на краля. Лъвската порта е първата, която може да се види, следвайки официалния туристически маршрут около Хатуша. Говори се, че в случая с Лъвската порта в Хатуша дори най-тънкото парче хартия не може да се постави между камъните, тъй като те пасват идеално един към друг. Лъвската порта е подобна на строителните техники, наблюдавани в Микенска Гърция, по-специално на друга Лъвска порта - тази на входа на град Микена. Кралската порта, Лъвската порта и Портата на Сфинкса са най-забележителните порти на Хатуша в Горния град. Тези три порти са били свързани в свещен път, използван за шествия, който започва от Храм 5, напуска града при Кралската порта и след това продължава до Лъвската порта, където отново влиза в града. Йеркапъ - висок изкуствен насип, под който минава 75 метров тунел (ще минем през него) е обграден с високи каменни стени. В двата края, на запад и на изток, стълби водят до върха на стената, поради което стената отдалеч създава впечатлението за пресечена пирамида. Вероятно тази стена е била сцена за церемониални и култови представления. Тунелът се намира на най-високата точка на града, така че ще се насладим на великолепна гледка към цялата Хатуша и околните равнини.
Прочутия Зелен камък от Хатуша ще видим в руините на Големия храм. Зеленият камък е блок от нефрит, тъмнозелена нефритоподобна форма на нефрит, която е често срещана в този регион на Турция. Той е издялан във формата на куб със страна около 70 см и тегло около 1 тон. Целта на камъка остава неизвестна, но може да е имал някаква религиозна цел поради местоположението си в храма. Местните жители наричат Зеления камък "камък на желанията", а магическата му репутация и мистерията на произхода му привличат много туристи. Казва се, че когато се докосне, дарява плодородие и богатство. Друга легенда разказва, че този камък е подарък от Рамзес II за знатен хетски младоженец.
В района на Хатуша ще видим най-големия скален надпис от времето на хетите, известен като Нишанташ – височина 2 метра и дължина 9 метра. Виждат се две секции с по 5 и 11 реда. Въпреки че е силно изветрен и до голяма степен нечетлив, историците са успели да разчетат някои редове. Според тях паметникът датира от управлението на Супилулума II, последният цар на Хетската империя, около края на 13 век пр.н.е. Текстът разказва за военните победи на този цар и неговият баща Тутхалия IV. 
Скалното светилище Язълъкая (изписан камък) е най-големият известен хетски религиозен обект на открито. Основните му части са две галерии, разположени в скалисти коридори. Някога те са били отделени от външния свят с комплекс от храмови сгради, от които до днес са оцелели само основите и очертанията на стените. Религиозните тържества в чест на главните божества на хетите - Тешуб и Хебат – са се състояли под покрива на Великия храм в Хатуша. В Язълъкая обаче всички богове били почитани на открито. Тук хетите са празнували например настъпването на новата година всяка пролет. Общо има цели 83 портрета, повечето от които в Галерия А. По-голямата галерия, наречена камера А, е украсена с божества от хуритския пантеон, изсечени в скалните стени. Имената на боговете били изписани с лувийски йероглифи над главите им. Основната сцена изобразява бога на бурята Тешуб и богинята на слънцето Хебат. Най-големият релеф обаче е изображението на хетския цар Тудхалия IV, по време на чието управление в края на 13 век пр. н. е. е създадено светилището Язълъкая. Тесен проход между скалите води до по-малката галерия B. Преди да влезете, се казва, че трябва да поискате разрешение от крилатия демон с глава на лъв, който пази входа. Тази зала най-вероятно е служила като параклис в памет на Тудхалия IV, който е бил посветен на него от неговия син - Супилулиума II. Скалните релефи, запазени в тази галерия, като цяло са в по-добро състояние от релефите от галерия А, тъй като са се намирали под дебел пласт пръст. Тук можете да видите релеф, изобразяващ процесия на дванадесет богове от подземния свят, подобен на релефа от по-голямата галерия. На отсрещната стена има интересен релеф във формата на меч, чиято дръжка е оформена от силуети на четири лъва. Дръжката завършва с накрайник във формата на глава на божество. Вероятно принадлежи на Нергал - богът на подземния свят. От лявата страна на този релеф има портрет на хетския цар Тудхалия IV в ръцете на бог Шарума, син на Тешуб, личен пазител на владетеля. Нишите, издълбани в стените на камерата, може да са служили за място за поставяне на дарове.
През 1986 г скалното светилище на хетите Язълъкая и Хатуша са вписани в списъка на Юнеско за световно културно наследство.
Нощувка в хотел в град Чанкъръ.
01.11.25, събота: Чанкъръ – Истанбул, около 470 км за деня
Днес преди да се отправим към Истанбул ще посетим Хетската солна пещера недалеч от град Чанкъръ. Пещерата, където хетите са добивали сол се използва и до днес. Тя се нарича още „Подземен солен град“. Последните години се превърна в атракция и привлича милиони посетители. Пещерата има най-големите запаси от сол в Турция. Дебелината на каменната сол е 200–300 m. В мината се добиват 1,6 милиона тона сол годишно. Само 5% от добитата сол се използва като готварска сол, а 95% за индустриални цели.
Солената среда е антибактериална, микробите и бактериите не могат да се възпроизвеждат, така че тук няма гниене. Ще видим магаре, умряло след падане в солното легло в пещерата преди 200 години, оцеляло непокътнато до днес, както и зайци, змии и други животни. В галериите са изложени и скулптури от сол.
Надвечер пристигаме в Истанбул и ще се настаним в хотел в азиатската част на града. Вечерта ще имаме свободно време и всеки самостоятелно може да се разходи из тази модерна част на града. Най-дългата светска улица в тази квартал е Багдад Джадеси (булевард Багдад). Багдад Джадеси е красива озеленена улица, една от главните търговски топ локации в мегаполиса, позната на повечето туристи с ексклузивните си дизайнерски бутици, кафенета и ресторанти.
02.11.2025, неделя: Истанбул - Бургас
Напускаме хотела преди обед и отпътуваме за България. Спирка в Лозенград за финални покупки. Надвечер пристигаме в Бургас.

Цена на човек в двойна/тройна стая: 1599 лева / 817 евро

Цената включва:
- Транспорт с комфортен автобус
- 1 нощувка със закуска и вечеря в гр. Амасра, хотел Дадайлъ, Dadaylı Hotel
- 1 нощувка със закуска и вечеря в гр. Синоп,  хотел Зинос, Zinos Hotel
- 1 нощувка със закуска и вечеря в гр. Орду, хотел Кубалъч, Kubaliç Hotel
- 1 нощувка със закуска и вечеря в Мачка (до Трабзон), хотел Bayrak Grand Hotel
- 2 нощувки със закуска и вечеря в гр. Амасия, Hotel Emin Efendi Konaklari
- 1 нощувка със закуска и вечеря в гр. Чанкъръ, хотел Жояна, Joyana Hotel
- 1 нощувка със закуска в гр. Истанбул, хотел в квартал Мода – азиатска част, The Gate Kadıköy Hotel
- Посещение на фабрика за чай и дегустация
- Екскурзоводско обслужване на български език включващо водач от агенцията и турски лицензиран екскурзовод от фирмата партньор
- Всички гранични и пътни такси
- Медицинска застраховка за чужбина с покритие 10 000 евро. Над 65 и 70 г има доплащане.
!!! Хотелите са специално подбрани, комфортни и с отлично местоположение.

Пакетната цена не включва:
- Входни такси на посещаваните обекти: около 2400 турски лири (60 евро). Актуалната цена на входните такси ще бъде обявена 7 дни преди пътуването.
- Разходи от личен характер
- Бакшиши за екскурзовод и шофьор (10 - 15 евро)
Доплащане за единична стая: 560 лева

!!! Група от минимум 30 участници

За подробности и резервации:
Чинар Холидейз, www.tschinar.net
tschinar@daytripsbulgaria.com
tschinarholidays@gmail.com
+359 554 22533
Темка Томова
+ 359 888 338 314, Viber, WhatsApp